shared parenting

Споделено родителство

Споделено родителство

Споделеното родителство, известно в българското право и като „съвместно упражняване на родителски права“, е правен режим, при който и двамата родители продължават да упражняват заедно и поотделно родителските си права и задължения след раздяла или развод. Основният принцип е, че и двамата родители остават равнопоставени и активно ангажирани във всички аспекти от живота на детето.

Общи принципи

Българският Семеен кодекс (СК) постановява, че всеки родител е носител на родителски права и задължения, като и двамата имат равни права и задължения, независимо дали са сключили брак [Чл. 122 ал. 1,2 от СК]. Тези права и задължения се упражняват по общо съгласие, в интерес на детето [Чл. 123 ал. 1,2 от СК].

Установяване на споделено родителство

Споделеното родителство може да бъде установено по два начина:

  1. Чрез споразумение между родителите: Това е основният и предпочитан от закона начин. Родителите могат да постигнат съгласие относно всички въпроси, свързани с децата: местоживеене, упражняване на родителските права, режим на лични отношения, издръжка, пътуване в чужбина и издаване на лични документи [Чл. 59 ал. 1 от СК; Чл. 127 ал. 1 от СК]. Когато се постигне такова споразумение, то се представя в съда, който го утвърждава, ако прецени, че е в най-добрия интерес на детето [Чл. 59 ал. 1 от СК]. Утвърденото от съда споразумение има силата на съдебно решение [Чл. 127 ал. 1 от СК].

  2. Чрез съдебно решение при спор:
      ○ Преди законодателните промени от 2025 г.: Дългогодишната практика, затвърдена с Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. на Върховния касационен съд, не позволяваше на съда служебно да постанови съвместно упражняване на родителските права, ако родителите не са постигнали споразумение. В такъв случай съдът задължително е трябвало да предостави упражняването на родителските права само на единия родител [Тълкувателно решение по дело 1/2016 на ВКС].
     ○ След законодателните промени (в сила от 30.12.2025 г.): Новата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс въвежда възможността съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения, дори когато родителите са в спор. Това е възможно, ако и двамата родители са заявили желание за това и съдът прецени, че е в най-добрия интерес на детето. В този случай съдът определя конкретни мерки за всеки родител, като разрешава и евентуалните разногласия между тях по отделни въпроси [Чл. 59 ал. 3 от СК].

Съдържание на споделеното родителство

Споделеното родителство включва съвместното осъществяване на всички права и задължения, произтичащи от родителското качество, като по-важните от тях са:

     ● Грижа и надзор: И двамата родители се грижат за физическото, умственото и социалното развитие на детето и осигуряват постоянен надзор [Чл. 125 ал. 1,3 от СК].
     ● Вземане на решения: Родителите заедно вземат важните решения, свързани с образованието, здравеопазването, възпитанието и имуществените интереси на детето [Чл. 125 ал. 1,2 от СК].
     ● Разпределение на времето: Определя се режим на лични отношения, който включва периоди или дни, в които детето пребивава при всеки от родителите, включително по време на ваканции и празници [Чл. 59 ал. 4 от СК].
     ● Издръжка: И двамата родители допринасят за издръжката на детето съобразно техните възможности и нуждите на детето [Чл. 59 ал. 2 от СК].

Важно е да се отбележи, че дори когато упражняването на родителските права е предоставено на единия родител, другият не се лишава от своите права и задължения. Той запазва правото на лични контакти, задължението за издръжка и правото да участва във вземането на съществени решения за детето [Тълкувателно решение по дело 1/2016 на ВКС]. Режимът на споделено родителство обаче предполага по-интегриран и равностоен модел на ежедневна грижа и отговорност.

Ако имате нужда от съдействие или консултация по конкретен случай, можете да се свържете с нас.